Може ли да срещнем истинската любов след 50, когато сме я изгубили на 20?

 

„30 дни в Париж” – Вероника Хенри

Благодаря на прекрасните „AMG Publishing” за тази великолепна история! Поставям я в категория  12. Бурни води – прочети заглавие извън зоната ти на комфорт – в най-якото книжно предизвикателство, което провеждаме с любимата ми Ели за втора поредна година – Книгата и морето. Единствената причина четивото да е там е, че мислех, че ще чета любовен роман, макар и познавайки каталога на издателството да имах съмнения. Произведението покрива и за трети път тяхната лична категория изненада.

Това мисля, че е и най-точното определение за романа – изненада – огромна, приятна, неочаквана. Както неведнъж съм казвала, причината да не харесвам романтичния жанр и любовните романи е, че обикновено са много блудкави, повърхности и сладникави. Героите са нелепи и нелогични. Особено дамите в тях. Това заглавие обаче е категоричното доказателство, че жанрът няма значение, когато книгата е написана добре. Ако я наречем любовен роман, то тя е един от най-добрите, които някога съм чела. Пълнокръвни образи, силни характери, много екзистенциални  въпроси и богата храна за размисъл са само част от много неща, с които ме впечатли и спечели авторката и творбата ѝ.

„Знам. Но ако има нещо, което съм научила от писането на човешки истории, то е, че нещата никога не са черни или бели. Невинаги има лош герой. Понякога има двама лоши. Понякога няма, а просто ситуацията е невъзможна. Или има грешка. Хората правят грешки и се държат лошо. Но лошите постъпки не те правят зъл. И надеждата е, че ще се поучиш и няма да ги повтаряш.”

Тази книга е най-голямата изненада за 2024 година, че за капак и приятна. Меко казано очарована съм. Причините са наистина много. Определено се припознах в главната героиня Джулиет по определени критерии, което направи четенето още по-лично, емоционална и приятно. Тя е жена в зряла възраст, чиито живот се променя драстично, когато заедно със съпруга ѝ Стюарт, с когото са и най-добри приятели, решават да се разделят – с добри чувства и много топлина помежду си. Тя поема на пътешествие, което ще бъде завръщане към миналото и градеж на бъдещето. Помежду си те са в паралел, както е направен такъв и между сивия скучен живот в Лондон и динамичния, жив, пъстър, ярък в Париж.

Уникално много ми допадна сюжетната постановка, която е пресъздадена в две времеви и смислови концепции. Имаме „книга в книгата”, която се пише от главната героиня за собствения ѝ живот. Имаме две времена на разказване – първо лице единствено число и трето лице. Авторката ни повежда на поход в дебрите на миналото, което Джулиет описва в своята книга и в нейното настояще, за което разказвач е Вероника Хенри. Това е история за съдбовните житейски обрати, които са продукт и последствие от нашите лични избори и решения, от тези на други хора, на които сме били длъжни да реагираме по някакъв начин. Преводът и стилът на написване са брилянти. Текстът е изключително грамотен и красиво оформен, но се лее леко без излишна претенциозност и помпозност. Класическият романтичен стил на този тип писания е пресъздаден умело с една висша форма на елегантност и стил. Няма нито един момент, в който историята да става блудкава или досадна. Героите са достоверни и релевантни на действителността си, както и на характеризиращите ги белези – възраст, произход, социален статус и прочие.

Авторката не пренася в Париж – столицата на любовта, красотата, модата, романтиката. Аз може би съм една от малкото жени, които не мечтаят за града на любовта и никога не съм проявявала апетити към него. След тази разходка обаче, много искам някога да го посетя. Това, което много ми хареса е, че към атмосферата е подходено обективно – показани са ни хубавите, лошите и всички черти на града. Той не е хиперболизиран и поставен на илюзорен пиедестал. Показан е в пълните му цветове, миризми и форми. Разказан е обаче и в много силно емоционалната си светлина – с любовта към изкуството, хубавата храна, умението да живееш живота и да му се наслаждаваш. Действието се развива в съвремието след пандемичните кризи от преди няколко години и е засегната фоново ужасната случка с изгарянето на катедралата.

Сюжетът проследява взаимоотношенията между хората – в дома, семейството, брака, приятелството. Дава ни една голяма надежда, че никога не е късно да сбъднем мечтите си, да последваме сърцето си, да открием голямата любов. Подстрекава ни да не се страхуваме и да поемем риск, когато всичко в нас крещи и ни навежда натам. Дава разновидности и варианти на събитията в живота. Обвързва те емоционално и те кара да се замислиш над доста интересни теми, както злободневни, така и екзистенциални, философски. За мен се оказа от онези четива, които ме държат силно екзалтирана и развълнувана по време на прочита и след него.

Искам да кажа толкова много неща, но може би било най-добре да я прочетете, за да си направите сами изводите. Подходяща е не само за дами, но и за господа. Лишена е от вулгарност, натрапчивост, словоблудство, разхищение и излишъци от обяснения. Действието се развива достатъчно бързо, но и задоволително задълбочено. Стилът е елегантен, изискан, увлекателен, красив. Ако трябва да определя перфектно написания любовен роман, то това е той. Не е лишен от смисъл и история извън любовните трепети, романтични ситуации и пърхащи емоции. Имаше буквално един, единствен момент, в който Джулиет ме подразни с колебливостта и разсъдливостта си, но иначе бе прекрасно олицетворение на смела, успяваща, силна и същевременно крехка, нежна жена. По един много завоалиран и индиректен начин ми напомни на „Яж, моли се и обичай”, защото също както героинята там, Джулиет пое на пътешествието на живота си, в което да го съгради и създаде наново. Иначе между романите няма нищо общо. Авторката ни радва с история, която е екстаз за всички сетива – вкусове, аромати, естетика, емоции, изкуство, музика. Париж е олицетворение на страстта и изкуството да живееш качествено, пълноценно и хубаво.

Обичате ли любовни романи? Кой е любимият ви такъв? Чели ли сте тази книга?