“Да спасиш огъня” - Итамар Виейра Жуниор

🔥„Да спасиш огъня” – Итамар Виейра Жуниор

♥️„Да живееш, означаваше да пътуваш през времето и пространството, връщайки даровете, направени от другите…”

🔥Това е първата ми среща с автора, макар че имам „Торто Арадо” много отдавна. Определено си паснахме и харесах много стила му на писане. Той е умел разказвач на истории, който ни пренася в паралелни светове и ни кара да усетим всеки техен детайл пълноценно. ♥️Преводът е брилянтен, безкрайно достоверен и толкова автентичен, все едно самият Итамар е проговорил на български и е излял душата си на майчиния ни език. За това е отговорна любимата и пъстроцветна Рада Ганкова, която открих благодарение на „Шепотът на пчелите” и оттогава обожавам. Тя е абсолютен педант и перфекционист, който търси най-вярната дума, най-правилното слово, с което да изрази емоциите, духа и атмосферата на горещите латино творби. Пресъздава до съвършенство световете изградени в тях и предава посланията с идентична достоверност. Тук няма как да пропуснем и брилянтната работа на Хаби Ел Мааса Гомес по дизайна на завладяващата, спираща дъха корица и великолепните цветни порезки, които са изпълнени от Charly Wilde. Както вече знаем, той също е факир и виртуоз в изкуството, което създава. Творбата е изборът ми за категория 19. Бански на лалета – книжно издание с цветни порезки. Както сами ще забележите те са просто прекрасни.

🔥Книгата е пътешествие в северната част на Бразилия и по-конкретно – Байя – земя изтъкана от огън. Мистична, магична, мистериозна. Колкото далечна, толкова и близка по дух. Човешките лични проблеми се борят за място в ежедневието на хората сред всички обществени, общи и глобални неудачи, които властват над Тапера и околностите. Малкият трудещ се до смърт и изнемога за битуването и прехраната си човек, за който градчето и заобикалящата го реалност е всичко, е в центъра на разказа. Лишен от възможности, шансове и избор. Поел дълга да остане до края си при земята си. „Така се озовахме в капана на собствените си прегради, без да се движим, като животни в клетка. Нямаше даже утешителна прегръдка между сестри. Само груби жестове, защото в даден момент светът ни беше отнел дързостта да изразяваме чувствата си.“

♥️ Историята е разделена в четири смислови части. Първите три са ретроспекция през погледа на Мойзес, Лузия и Мария Кабокла. Четвъртата е като обобщение и финал на всички герои, на всички истории. Мойзес е роден нежелан, заченат от грях и болка,  а името му не е случайно, защото почти като библейския си съименник и неговата съдба започва с течението на реката. Река Парагуасу, която пази тайните на местните и служи за изпиране на „кирливи ризи“ свалени от гърба на духовенството. Своеобразен преход между древните вярвания на коренното население, традициите, обичаите и новата религия, покръстването, новата вяра, а таперци се опитват всячески да избягат от корена си и от себе си. С надеждата да открият упование в Бога, изкоренявайки суеверията и тъмните багрила на кожите си, те търсят път към нов по-добър свят и живот, който обаче някак все не се случва. „Да оцелееш, означаваше да се научиш да владееш страховете си.“

🔥 Разказаните съдби и човешки неволи са изключително въздействащи, емоционални и ярки. Книгата те кара да чувстваш, да мислиш, да си задаваш множество въпроси и да благодариш, че си точно тук и сега, облагодетелстван във всички отношения. „В мрежата на забравата паметта е съставена от равни дози истина и въображение.“ Една история за греха, изкуплението, паметта, семейството, силата на любовта, тежестта на изборите ни, неизбежността на последиците и всекидневната неравна борба с глада, със света, с обстоятелствата и възприятията. „Не беше почтено да се лъже, но нямахме друг изход. „Добрият християнин никога не лъже“, проповядваше свещеникът. Обаче лъжата понякога беше начин за оцеляване. Лъжехме и се изповядвахме пред свещениците, които ни наставляваха да се покаем, и после пак лъжехме.“

🔥В книгата присъства и един умерен магически реализъм, който е по-скоро олицетворение на хипотетичната сбъднатост на дълбоко вкоренените суеверия. „Да спасиш огъня“ е произведение, което ни отваря очите за нови и непознати светове, за различни култури, но същевременно ни докосва до най-свидните кътчета на човешките души, които където и да са се вклинили, където и да са се родили, израсли, винаги носят едни и същи болки, радости, неволи. Причините за тях може и да не са еднакви, но изконната човещина, горест, щастие, борба са идентични. 

♥️Препоръчвам горещо да прочетете този страхотен роман. Този вик, с който автора някак изкрещява всичко премълчано през годините на бедност, робство, лишения, нищета, които са властвали дълго над страната. Много емоционална и отрезвяваща творба. 

#даспасишогъня #итамарвиейражуниор #книжноревю #мнение #препоръка