До всички, за които съществувам, когато нужна им се струвам:

 

"На триците скъпи, на брашното евтини" или как аршинът мери различно спрямо ситуацията. Спрямо нуждата, ползата и изгодата. 

За доброто, което вършим, безвъзмездно, от сърце, благотворително, не се говори. Мълчи се. Освен ако не искаме чрез изявление, но по правилен начин, да привлечем повече хора за кауза. Само, че в тези случаи ние сами сме решили и избрали да направим нещо за някого. 

Съвсем различен е случаят, в който някой, който не се е сещал за вас в близките десетина години, месеца, седмици или пък и да се е, все тая, поиска да свършите нещо за него. Като услуга. Само че без пари. Безплатно. И за това си има правилните начини. Да попиташ, да помолиш. Въпросът е както винаги /поне при мен/ изцяло принципен. И понеже не се говори за тия работи, няма как да знаете, че съм човек, който е свършил повече услуги и безплатни неща за човечеството, отколкото много други, които познавате и се тупат в гърдите със съмнителна доброта и човечност, но за целите на изявлението ми, ще ви го призная.

Не просто съм го правила и го правя, а и много обичам да съм от полза по какъвто е начин и когато имам възможност да сътворя вълшебство, просто го правя без много да му мисля. Само че всичко си има граници и сега ще се опитам да обясня къде се позиционират те.

Когато ти искаш от мен да свърша за теб нещо, което ти очевидно не можеш и за което, ако се наложи да помолиш друг, който и да е той, при всички положения ще си платиш без значение от крайния резултат и удовлетворението ти, то изисквайки от мен нещото, трябва да имаш минимум елементарно уважение. Първо към себе си, за да оцениш в мое лице човекът, с когото си имаш вземане даване. После и самата мен, защото откликвам и съдействам, без да търся дори признание, упоменаване, изгода за себе си. И тук не става дума дали нещото, което съм ти дала и направила за теб е свършено безплатно. Става дума за уважение. Става дума за адекватност и ясно съзнание, че никой не ти е длъжен, още повече онзи, от когото ти имаш необходимост.

Ще ви дам ясен пример, за да ме разберете максимално правилно. Някой познат идва и ми казва: "Можеш ли да ми напишеш стихотворение за юбилей на...., текст за песен, есе, реферат, приказка, тема? Колко ще ми струва?" Реално при така поднесен въпрос винаги ще отговоря - нищо. Нищо няма да ти струва. За мен ще е удоволствие! Същият този познат обаче идва и ме пита мога ли да направя нещо си и започва да ми потропва с ръчичка и да ми определя време, срокове, изисквания и желания, без да ме е наел за целите, без да ми е толкова близък, че да има правото да си го позволи и без изобщо да е ставало дума, че има намерение, желание да ме използва платено или има желание да ми заплати. И в двата случая няма да поискам нищо, но във втория вероятно няма и да свърша нищо. 

Ако вие сте стоматолог и сте ми познат, близък, приятел, или сте маникюрист, автомонтьор, собственик на бизнес, творец, аз не само ще избера вашите услуги, защото сте добър, защото ви подкрепям, защото искам да ви насърча в развитието ви, не само ще заплатя цената на услугите ви такава каквато е за всички, но ще ви оставя и бакшиш. Ще разкажа на всички колко сте точни, коректни, добри. Ще ви препоръчвам. Ще откажа да получа безплатно, освен ако не ме задължите при свършен факт. Така разсъждавам. Така вярвам, че е правилно, редно, хубаво да се случват нещата. Така разсъждават и онези, които искат от вас да плащате сметките си. 

Мнозина обаче не разсъждават така. Те смятат, че "авантата е чиста печалба" и че "шамар да е, аванта да е". Вярват, че всичко, до което успеят да се докопат безплатно е чудесно и че използвайки, злоупотребявайки с добрината и великодушието на някого, са много хитри, готини и са спечелили. Според мен - губят. Губят стойностните хора, които биха правили нещо за тях бедава. Губят уважение. Губят позиции. Основно губят. И тук се сещаме за онова, че "човек не знае колко губи, когато печели", което твърдение е възкликнато със сигурност за подобни случаи.

Помислете си добре, когато следващия път поръчвате боклуци от сайтове, които са произведени на конвейр. Помислете, когато плащате без да се пазарите и без дори да се замисляте, навсякъде където отивате да консумирате стока, услуга, време. Замислете се, когато единствено на познати и близки решите, че можете да не платите, да минете по-тънко, защото са ви познати и близки. Да, те ще го направят за вас, защото ви ценят и уважават. Въпросът е колко вие уважавате себе си и тях, щом искате да ги прекарате. Никога чужди и непознати. Само нашите си. Егати приятелството. Егати логиката. Защо все сме "на триците скъпи, на брашното евтини"? Защо?

Дарина Д.