Ами ако едно тригодишно момиченце е станало свидетел на нещо ужасно?

 

„Нечутата” – Ники Френч

„Но светът, който ни заобикаля, никога не е сигурен и безопасен – не и за едно малко момиченце, което няма защитна броня и е отворено за всичко ново и непознато, вижда всичко, чува всичко, позволява на всичко да докосва малкото ѝ същество; прилича на вятърна камбанка, която се разклаща и започва да звъни и от най-лекия бриз.”

Още едно прекрасно заглавие, което с любимата Ели прочетохме заедно в най-якото книжно предизвикателство – Книгата и морето. Категорията е – Чети с „AMG Publishing” - , а под светлините на прожекторите са отново омайните разказвачи Ники Френч.

Все повече заобичвам тези двамата. Те имат наистина удивителната способност да не правят част от необикновени истории, които са различни, динамични, интересни и много заплетени. След вече три прочетени техни произведения, смело мога да заявя, че трудно бихте ги сбъркали. Имат свой почерк, характерен стил и определена методика за структуриране на развръзките. Много ми хареса и леката закачлива препратка към поредицата за Фрида Клайн.

До голяма степен тази творба е разтърсваща заради участието на едно супер сладко и много симпатично тригодишно момиченце в нея. Нещо повече – Попи е главна героиня в сюжета. Тя се връща от уикенд прекаран при баща си и новата му жена, когато майка ѝ открива след рисунките ѝ, една изключително притеснителна – тя е изпълнена изцяло с черен пастел и изобразява нещо много тревожно. Наред с това малката започва да употребява нецензурни думи и да повтаря неща свързани с убийство и смърт. Тес е изпада за миг почти в кататоничен ступор, опитвайки се да разбере какво за бога се случва с прекрасното ѝ малко момиченце. Не знам за вас, но аз изпитвам ужас от кукли. Винаги са ми били много демонични и притеснителни, а когато филмите на ужасите или книгите от този жанр имат намесени малки деца, просто настръхвам. Определено тази атмосфера, която те кара да се чувстваш не в безопасност и доста сериозно притеснен, е отново налице. 

И тук започват всички големи въпроси. На какво е готова една майка, за да предпази детето си дори от мнима или въображаема опасност? Може ли да се вярва на едно невръстно човече? Какво може да е видяло тригодишно момиченце, за да изпадне в серия от епизодични промени в поведението и състояния на отявлени превъзбуда, тревожност, агресия? 

Тъй като Тес и Джейсън са вече бивши партньори, но въпреки всичко общи родители на Попи, положението е още по-сложно. Майката е изправена пред пълна безизходица, защото никой не приема на сериозно нейните тревоги, отдавайки ги на буйното въображение на малките деца и на какви ли още не безобидни фактори. Дали обаче са наистина породени от това или има за какво да се страхуват всички?

Книгата държи напрежението до самия финал, макар че отново ще призная, че съвсем в началото персонажът се издаде пред мен, което ме кара да се чувствам много щастлива и доволна от себе си. Явно все повече разгръщам потенциала си на криминален психолог и психолог по призвание и душа :D, тъй като дуото далеч не са сред предвидимите и лесните за разгадаване писатели.

Вие четохте ли вече „Нечутата”? Кое е любимото ви заглавие от тези двама чаровници?

Послепис: Ако все пак трябва да направя някаква класация на прочетените три техни книги, то „Черен понеделник” остава категорично на първо място, тази се подрежда на второ и за момента „Услугата” е на трето. Тук става дума за много мънички секунди преднина и разлика между участващите в класирането.

Невероятно въздействащата корица отново /едва ли ще изненадам някого :D/ е дело на любимите и безумно талантливи Контур Криейтив и в частност тяхната нежна фурия – Биляна Славкова – Биби.

Красивата рисунка на принцеса, която виждате в кадрите, е дело на една малка принцеса, която ми я подари и каза, че е нарисувала мен. Толкова намясто си дойде в идеята за тези снимки и това ревю. Не мислите ли?