Една от най-добрите книги, които прочетох през годината и не само...

🚂„Хората от платформа № 5” – Клеър Пули🚂

💔 Първо – едно огромно, огромно благодаря на Гери Дечева, не само, че ни предостави любезно и безвъзмездно тази уникална и зашеметяваща история, а че я е открила, избрала, превела и издала. Второ – всичко това е изпълнено брилянтно и с безупречно качество от корицата през съдържанието до всеки отделен и допълнителен щрих. Трето – чудесен избор за съвместно четене с любимата Елена в най-якото книжно предизвикателство – Чети с „Пепърмилбукс“. И четвърто – наистина нямам идея какво ще правя със следващите редове, защото искам да говоря до безкрай за произведението, а съм сигурна, че колкото и да изпиша, кажа, разкажа, няма да е никога достатъчно. И все пак ще опитам, пък да видим!

🚂 Нима животът ни не прилича на влакова композиция преминаваща през редица пусти, шумни, задимени, пренаселени, грешни и безпътни гари? Нима често не сме и човекът в купето, който маха през прозореца и онзи, който седи на вечния перон, за да посреща, изпраща или чака някого?!

💔 Книгата на Клеър Пули превръща една платформа и едни места във вагона в сцена. На нея се разиграват човешки съдби и се срещат всички житейски повратности. Напълно непознати хора се докосват чрез невидимите пръсти на кармичните предопределености и първичните си човешки нужди, за да се превърнат в нещо повече от семейство. Да се превърнат в една много необходима на всекиго от другите цялост. „Никоя жена не е ничия „половинка“. Всички ние сме цели хора. Напълно оформени, уникални. Но понякога, когато събереш две различни цели души, се получава някаква магия, алхимия.“ На онзи така неотложен житейски урок, ритник или шамар, който да подтикне хода на собствените ти стъпки напред по пътя ти, за да го промени, моделира или да те извади изцяло от коловоза и да те запокити в друг. Напълно непознат. Изцяло различен. За да вземеш решения, които отлагаш, откакто съществуваш и те има. Решения, които напират в теб и подобно на завираща вода в чайник е неизбежно да не прелеят над повърхността на познатото, на привичното, за да те залеят и да пометат всичко по пътя си.

🚂 Понякога имаме нужда от напълно непознат, за да опознаем себе си. Повече нас, отколкото самия него, опознавайки го. Понякога едно гроздово зрънце, което застава в гърлото съвсем буквално, макар носейки едва доловима поетична метафоричност, може да преобърне целия живот с краката нагоре. Така няколко души, които пътуват, всеки за някъде откриват в лицето на отсрещния отговори, които отдавна са били някъде там дълбоко в съзнанието им. Откриват приятел по неволя, по съдба, по недоумение към самите себе си.

💔 Тази малка, изключително остроумна и интелигентно написана книга е просто гениална. Абсолютно категорично бих я нарекла една от най-добрите, които съм чела. Тя е като наръчник, но не по живеене, защото е твърде банално - всеки ни учи как да живеем. Не. Тя е наръчник по мислене. По осъзнаване и приемане. Да приемеш теб, за да приемеш мен, тях и всички ние заедно да разберем, че никога не сме били единствени и единствено нашите единствени на света проблеми, изобщо не са единствените проблеми на света. Че нищо не е такова каквото изглежда и че никога не бива да съдим, особено прибързано. „Санджей върна лентата обратно, разгледа я отново от различен ъгъл. Може би Пиърс не бе демонстрирал нищо. Може би Санджей просто бе видял това, което бе искал да види. Беше ли възможно да е точно толкова виновен за налагането на стереотипите, колкото и всички останали? Мисълта се заби в мозъка му като прогнила треска.“ Никога не прави предположения, защото често се превръщат в убеждения, които почти винаги са погрешни. „ – Не, Пиърс, никога не съм казвала нищо. Ти просто предположи. Трябва да внимаваш, когато правиш предположения за живота на другите хора, нали знаеш?“

💔 Това е творба, която силно ме развълнува, разцентрова, докосна, изпълни, възхити. Определено отдавна имах нужда от нещо такова за четене. Знаех, че ще е епична, още когато Гери ми разказа за идеята ѝ, но нямах идея, че може да надмине очакванията ми и то многократно. Не очаквайте философски трактати. Няма префърцунена осъзнатост и вековни мъдрости. Има простички изречения, абсолютен натурализъм. Реалност. Ежедневие. Битовизъм. Един много закачлив и сладко пиперлив, умерено циничен и същевременно естетичен хумор. Има човеци, които са от плът и кръв, със своите проблеми, страхове, разбити животи и внезапни равносметки.

♥️ „Бъди повече като Айона!“ Ах, тази Айона! През цялото време усещах много силна привързаност и топли чувства към тази жена. Освен това я усетих много подобна на мен и открих много от себе си в нея и обратното, но ме е страх да го заявя гласно. Първо, защото тя е колос, титан, легенда. Второ, защото както и Ели беше написала в текста към едно видео по темата – „Като порасна искам да съм като нея и всеки трябва да има по една Айона в живота си.“ В тази връзка се надявам да съм права в усещанията си и макар и нескромни, наистина да съм повече като Айона и да бъде щастие да ме има в нечий живот. Каквото и да ви разкажа за образа ѝ ще е малко. Тя се забелязва навсякъде и отвсякъде, от всякакво разстояние, в препълнено купе, вагон, влак, гара, свят. Сред тълпи от много хора. Това не е само продукт на искрящата ѝ екстравагантна визия и всепомитащо излъчване. Не. Има още толкова много причини.

🚂 Именно около нейната авангардна и невъзможна за дублиране личност се сформира целия екипаж, в чието приключение ще сте участници, ако прочетете тази книга. С нея те са общо петима и са великолепната петорка от по-главните, изявени герои. За всеки от тях са наименувани главите. От напълно непознати се превръщат в не просто приятели, а на моменти във всичко за другите. Съдбите им се преплитат по начин, който завинаги ще промени животите им.

💔 Четивото разглежда изключително много, важни и значими, човешки, лични, обществени, световни теми, но го прави по един много не натоварващ, увлекателен и ненатрапчив начин. Книгата ще ви предложи всичко. За по-емоционалните и хората със силно развита емпатия, със сигурност ще има много сълзи – от мъка, от радост, от гняв. Определено ще ви накара да мислите. Не само за себе си и своите лични избори, минало, съдба, живот, бъдеще, взаимоотношения, връзки, но и за другите, за непознатите, за близките, за света като цяло. Ще ви провокира, предизвика, развълнува, вбеси. Обратите и изненадите няма да спрат до самия финал. Това може би е една от най-непредвидимите и пълна с обрати книги, които някога съм чела. И макар за може би най-неочакваното да се досетих още съвсем в началото, повечето от останалото ме караше да притаявам дъх, да чета с настървение и да възклицавам постоянно.

🚂 Темите преминават през много и различни житейски аспекти. Стилът на авторката е божествен. Хем е невероятно лек за четене и асимилиране, хем успява с малко думи да каже всичко, хем има убийствено добро чувство за хумор и една брутална прямота, която е безценна и рядкост в наши дни. Тя не се страхува да говори за „слона в стаята“, който всички ние виждаме, но малцина се осмеляваме да посочим, обсъдим, анализираме, приемем. В началото със сигурност ще сте много убедени в много неща. Със сигурност Клеър Пули е искала точно това. Да проявим типично човешкото си, което е присъщо за всички ни. Да подходим с класическите предразсъдъци и уверения, за да ги разбие на пух и прах. Дори онези персонажи, за които ще сме напълно категорични, че никога няма да разберем, на които няма как да простим или да оправдаем, ще ни смаят и пометат като лавина от чувства, емоции и мисли.

💔 Може би някъде вече по-рано ви споделих, че каквото и да ви кажа за тази книга ще е малко, затова ще ви отправя предизвикателство – прочетете я! И то не просто го направете, а я изживейте, почувствайте и усетете с цялото си същество, а после ми пишете и ми споделете какво мислите. Може и на лично, може всякак. Аз определено бих прочела всичко, което се появи от авторката. Ще се радвам тези от вас, които вече са преминали през тази удивителна история да споделят в коментари и своето мнение.

♥️ За финал ви подарявам някои от най-любимите си цитати.

„Бий казваше, че аз съм като яйцата и захарта, а тя – като брашното и маслото, и че когато ни смесиш, двете сме нещо повече от елементарна комбинация от съставки, ние сме цялата проклета торта. А проблемът е, че когато си свикнал да бъдеш великолепна, апетитна торта, е много, много трудно да приемеш, че отново си само яйца и захар.“

„Понякога съдбата просто ти показва пътя, по който да вървиш, и ти нямаш друг избор, освен да го следваш. И ако това е твоята съдба, ще се случи. Само чакай. Нищо не е свършило, докато дебелата дама не започне да пее.“ – Приет английски израз – поговорка с корени в опера на Вагнер, в която оперната певица пее своята прощална ария, в която обявява края на света. Бел. пр.

„Едно от многото неща, които Ед трябваше да научи, бе, че никога не трябва да се изс*раш върху хората по пътя нагоре, защото те ще се изс*рат върху теб, когато падаш надолу. За щастие Айона беше прекарала дните на славата си, като предварително изразяваше благодарността си за нещо, което все още не се бе случило, и често, когато най-малко очакваше, тези малки дългове се отплащаха по най-великолепния начин…“

„ – Скъпа, какъв е смисълът да си жив, ако преминаваш през живота незабелязано, без да се открояваш и да предизвикваш вълни сред блатото?“

„ – Мили Боже! Как така искаш да си една от тях? – попита Айона. – Не мога да се сетя за нещо по-лошо. Бий казва, че смисълът на живота е да се открояваш, а не да се претопяваш сред останалите.“

„Това е като нещо, което се сбъдва в резултат на вярата и мислите на човека, че нещо лошо ще се случи. Изглеждаш ли като жертва, ставаш мишена.“

Peppermill Books 

Elly_readers_diary_