Толкова много причини да си щастлив, а ти все си найдаш другата...

 

Точно тъй е устроен човекът. Няма какво да се лъжем. Днес и сто добри неща да му е подарил животът му, и сто милувки да са сгрели душата му, той ще запомни оная едничка лоша дума, която му е казана. И нищо, че оня дето му го е рекъл, не значи нищо за него. Нищо, че слънцето е изгряло и тая сутрин, а дробовете му са тупкали, в прегръдка със сърцето. Че въздухът ги е пълнил до насита. Той пак ще се вторачи в тая пуста лоша дума и ще я понесе по пътя към дома си като воденичен камък на угрижената си шия. Там ще го стовари върху най-милите си. Ще ги залюлее в хули. Ще си легне изморен и отчаян, проклинайки злото в живота. На сутринта слънцето пак ще го гледа с почуда и ще си казва: "Толкова много причини да си щастлив, а ти все си найдаш другата!".

Автор: Дарина Д.

Страницата