Една от най-любимите ми поредици и нейната втора част

 

„Черен понеделник” – Ники Френч

Това е първата ми среща с писателското дуо, а желанието ми за нея бе запалено много отдавна,  благодарение на любимите ми Ели и Илиян, от които научих и за авторите. Определено беше любов от пръв поглед и едно солидно обещание за потенциална сериозна бъдеща връзка.

Снежен побелял Лондон може и да звучеше идилично, ако не беше част от техен роман. „Днес, когато погледна през прозореца от долния му край, светът отново се бе променил и беше бял и блестящ, би трябвало да е красив, но главата го болеше и  красотата беше жестока.” Можеше да е красив фон с предстоящите коледни празници и да създава вълшебна атмосфера, но истината е, че атмосферата е всичко друго, но не и вълшебна. Тя е зловеща, тъмна, мрачна и умело създадена не само от грозния облик, в който е обрисуван достолепният град от авторския тандем. Но той пък от своя страна е доста ярък и въздействащ, в унисон с мрака и усещанията за пустош и празнота, които носят и самите герои. Много харесах стила на писане на Ники Френч. Влюбих се в по-различния начин на изнасяне на сюжета. Задъхах се от динамиката, с която ни представят всички замесени хора до степен на центробежно препускане и пълно объркване. Естествено като човек, който чете предимно и много такива романи – трилър, криминален, мистерия, детективски – вече имам доста обиграно око и ум. Рядко мога да бъда напълно заблудена и често предусещам скритите взаимовръзки. Това ме прави и много капризна откъм оценяване на такива четива. Този роман обаче се справи повече от прекрасно и изобщо не е предсказуем.

Главната героиня, която е акцент на поредицата – доктор Фрида Клайн – е един много добре изграден женски образ, който има силен, отличителен характер и въпреки че вероятно няма да е класическата любимка на публиката, нито би могла да се нарече сладка или очарователна, тя ми стана много симпатична с чудатостите си и особеностите на профила си.

Всичко ще се обърка за нея, когато бива въвлечена по неволя в един особено заплетен случай, за който подозира, че носи отговорност неин пациент – Алън Декър. Фрида е психотерапевт. При това доста дистанциран, принципен и железен във вярванията си, докторската етика и изцяло в човешки и професионален план. Именно обаче този неин пациент ще разклати солидните основи на хладнокръвието ѝ. Той е обсебен от идеята да има свой собствен син, което го прави крещящо предполагаем заподозрян за изчезването на малкия Матю Фарадей. Щеше да е твърде предвидимо обаче, ако беше така, нали?

Със сигурност едно от нещата, които мога да кажа категорично за авторите е, че умело боравят с писателските похвати, които им гарантират любимото поне за мен – „нищо не е каквото изглежда” заключение. Те ни баламосват умело, а след това взривоопасно ни поднасят развръзки и обрати. Обожавам психологически трилъри и това дуо определено се превръща в любим избор на радетели в жанра. В момента чета и следващата си тяхна книга, като съм повече от убедена, в което бях на интуитивно ниво още при поръчката на „Черен понеделник” всъщност, че ще завърша дните от седмицата, както и ще изям с кориците всичко написано от тях.

Вие чели ли сте техни книги? Харесвате ли ги? Коя ви е любима? Имате ли си любим автор на криминални романи и психотрилъри?

Издават: AMG Publishing AMG Publishing

Книгата излиза на българския пазар през 2015 и е първа част от поредицата. Корицата е феноменална, а дизайнът е на издателството. 

463 страници