Най-силната част от любимата ми поредица досега...

 

„В очакване на сряда” – Ники Френч

„Хората притежават способността да оцеляват, като погребат миналото и се опитат да го забравят. … може би беше намерил свой начин да изкупи вината си. Но Фрида не вярваше в това. Човек трябва да се изправи лице в лице с истината, колкото и да е болезнена, и едва тогава да продължи напред. Дори и да се опита да я погребе, тя не умира и накрая разравя с нокти земята и идва, за да търси възмездие.“

Трета част от поредицата за невероятната и безкрайно любима за мен доктор Фрида Клайн, до момента е категорично най-добрата. А иначе цялата поредица ми легна толкова на сърце, че когато прочетох тази книга и осъзнах, че следващата я няма в мен, се натъжих ужасно. Буквално ми липсва и не исках да оставам без нея. Тази жена е великолепен книжен и човешки образ. Меко казано я обожавам. Въпреки ужасните неща, които е преживяла в миналото си и макар че едва не загуби живота си във втора част, тя отново търси начини да спаси света и да помогне на хората. Водена от никога не грешащата си интуиция и безпогрешни инстинкти, на пръв поглед студената и корава психоаналитичка е от огромна помощ на полицията и човечеството. „Тегли черта на всичко. …Престани да следваш интуицията си. Престани да спасяваш хора, които не желаят да бъдат спасявани. Престани да търсиш сътрудничеството на някакъв откачен драскач. Върни се към предишния си живот, от който ние те откъснахме. Опитай се да се възстановиш.“ А това е един от най-добрите съвети, които косвено съм получавала, четейки как главен инспектор Карлсън го дава на Фрида.

Определено „В очакване на сряда“ е най-взривяващата ума творба на Ники Френч изобщо. Всичко беше толкова оплетено и объркано, че буквално до последно нищо не беше напълно сигурно, а още по-малко каква е връзката между отделните етюди, които на пръв поглед нямаха нищо общо помежду си. Отново уточнявам, че може да започнете четенето си, от която и да е част, защото във всяка се правят бързи връзки към предходните и нищо не ни убягва като конкретен замисъл, но аз лично силно апелирам да градирате по ред – от „Черен понеделник“ до „Денят на мъртвите“.

В третата книга Фрида се възстановява от ужасните обстоятелства, които я сполетяха на финала на втора и не е на себе си. Буквално. Целият ѝ хладен стоицизъм и уравновесеност, присъщи за професията ѝ, са на път да се сринат и са силно разклатени. Този път шестото ѝ чувство има леки паранормални измерения или поне така звучи, но всъщност е просто безпогрешният ѝ вътрешен глас, който успява да прочита хората до съвършенство. Темата отново са психологическите, емоционалните и вътрешни светове на човечеството. Подтемата е семейството, но разгледано от един друг ъгъл. Уликите са много, но никоя от тях не е вярна, а може би всички биха били по-малко правилни, ако бяха истина. Объркващо звучи, нали? Такова е цялото произведение. С огромно усилие се опитвах да следя нишките, да запомням имената, които се появяваха от нищото, за да ги навържа с престъпленията и събитията, но напразно. Нямам търпение да прочета и останалите части, както и всички преведени, издадени на български книги от авторите. За десерт ви оставям малко цитати и ви задавам дежурен въпрос. Чели ли сте нещо от писателското дуо Ники Френч? Коя е любимата ви тяхна творба?

„От едната страна на лицето ѝ кожата беше съвсем гладка, но понякога смъртта изглаждаше бръчките, изтриваше отпечатъците, които животът е оставил, и добавяше свои.“

„ – Но от всичко, което ми разказа, и от всичко, което видях тук, стигам до извода, че нейният живот е бил напълно готов за ярката светлина на прожекторите, не мислиш ли? Сякаш тази къща е била театрална сцена.

-          Сцена за какво по-точно!

-          За пиеса, разказваща колко са примерни и добри.

-          Ще се отнеса скептично към думите ти. Нима смяташ, че не съществуват толкова добри и порядъчни хора?

-          Аз съм психотерапевт, Карлсън. Разбира се, че точно това смятам.“