Чудовищата не са тези, които се спотайват в сенките и се крият под леглото...

 

📖„Възмездие” – Крис Картър📖

„Това беше омраза, която не се разсейваше, колкото и време да изминеше. Това беше омраза, която не оставяше място за угризения, милост и разкаяние. … беше на трийсет и пет и изглежда, никога, нито веднъж в живота си, не беше получавал любов… от никого. Щом по тялото му имаше толкова много белези, никой не можеше да каже колко увреден е умът му.”

Звучи ли ви като достатъчно причина за превръщане в онзи, който носи и раздава възмездие? 

„ – И така научих, че наистина съществуват чудовище – онези, които наистина могат да те наранят. – Тонът му беше толкова спокоен, че сякаш четеше приказка от детска книжка. – Но те не са сенки, които се спотайват зад дрехите ти в дъното на дрешника. Не се крият под леглата или в бюфетите, или в гората. Те не изскачат от кошмарите ти и не излизат само през нощта. Не. Реалните чудовища – онези, които наистина могат да те наранят… онези, които наистина могат да те уплашат, - са много по-близо, отколкото мислим. Те са навсякъде около нас. А в моя случай, тези чудовища се оказаха същите хора, които наричах „мама” и „татко”.”

♥️Ах, този Картър! Ах, този Крис! Не знам какво да кажа. Наистина немея и се дивя пред уникалния талант на този човек. Тук талант означава дългогодишни проучвания, четене, богати познания, умения, желание, любов, отдаденост и какво ли още не. Този човек е просто уникален! Невероятен и безумно добър в създаването на история и в нейното запомнящо, завладяващо, незабравимо и помитащо разказване. Както знаете това е втората книга преведена на български, която прочитам от автора, за по-малко от две седмици. Тя е и последната излязла на родния пазар под егидата на издателство „Ера”. Тринадесета поред от поредицата, в която главни действащи лица са разследващите „Супер тежки убийства” – Робърт Хънтър и Карлос Гарсия. Двамата са най-готината, забавна, симпатична и интересна книжна двойка партньори, които някога съм срещала. Напълно различни като характери, визия, излъчване, но абсолютно еднакви по отношение на професионализъм, бърза мисъл, проникновеност. Обожавам ги.

📖 Представете си роман, който да ви накара да изпитате абсолютно всяка една емоция, която съществува на този свят. Няма да ги изброявам, защото са наистина много. Е, книгите на Картър са точно такива. Най-прекрасното от всичко е, че между двете няма нищо общо. Стилът, повествованието, кулминацията, разкритията, героите – всичко е напълно различно. Индивидуално и подбрано много внимателно за конкретния случай. Да, почеркът на автора е ненадминат и силно разпознаваем, но той е толкова гениален, че създава коренно разграничаващи се една от друга творби. Няма да правя сравнения между „Генезис” и „Възмездие” по отношение на коя ми е харесала повече и т.н., но ще кажа, че правя сравнение от гледна точка на това как се развива повествованието. В това произведение авторът ни дава много отговори още в началото, преди да е задал въпросите, което разбира се ние наивниците може би ще приемем като подсказка, че даже и ще си въобразим, че знаем нещо. Е, мили мои, отново нищо не знаем, докато не узнаем всичко. 

Въпреки по-различния формат на изнасяне на фактологията и липсата на запазен взрив само за накрая, до последната страница Крис Картър ни изненадва и обръща палачинката постоянно.

♥️ Ако всяка част от поредицата има някаква тема, то тук тя е семейство. Всичко е много психологическо и личи, че авторът също като мен е обсебен от човешкия ум, съзнание и психика. Той е прецизен познавач на детайлите и е достоен да бъде криминален и не само психолог. Един от най-добрите в областта си. Такъв е помежду другото и самият чаровен темерут детектив Хънтър. Изключително противоречива личност, мистериозна, интересна и доста секси в особнячеството си по един характерен, мъжкарски и много загадъчен начин. Но за да разкрием психопатите, ние трябва да мислим като тях, нали? 

📖 Този път имаме няколко сюжетни линии, които вървят паралелно. Още от началото едната е онова, което прави убиецът, а другата – какво се случва през това време. Мотивите тук са лични, чисто човешки и показват уродливата страна на семейните взаимоотношения. Картър прави подробна и дълбока дисекция на пречупените и обезобразени хора, които са жертва на най-ужасното насилие – родителското. „Както се казва, детето е плод на любов. Родителите ти те довеждат в този откачен шибан свят и се предполага, че те са първите хора, с които влизаш в контакт… първото ти изживяване с друг човешки живот на тази планета. Те са онези, които би трябвало да те отгледат и възпитат, и да се грижат за теб… онези, до които би трябвало да се чувстваш в безопасност, защитен от злини… онези, които би трябвало да те подкрепят и защитават каквото и да се случи. … По същество ти си част от тях… тяхно продължение. Имаш същата плът… същата ДНК… същата кръв. Семейство. Тази свещена дума би трябвало да означава толкова много.”

📖 Творбата има много и различни перспективи, което е просто страхотно – на родителя;  на детето; на счупеното дете, което става родител изверг; на същото това премазано ментално, емоционално и физически отроче, което се превръща точно в обратното на тиранина си; на косвените жертви. ♥️Произведенията на Картър са като пространствено пътешествие в екзотичните, девствени и непокорени дебри на човешкото – съзнание, ум, душа, същество, цяло. „Чувство на вина. Човек трябва да е особен вид психопат, за да не знае, че това, което прави, е лошо – насилието, побоите… всичко това, - особено когато е извършил насилие над съпругата и детето си. Това знание винаги се демонстрира като вина, срам или комбинация от двете.”

♥️Нямам търпение да прочета всички останали заглавия от автора. Както вече казах след „Генезис”, той се нарежда в челните позиции на най-любимите ми автори. Просто го обожавам. Като човек, който трудно бива заблуден, а още по-рядко изненадан, в лицето на Крис Картър аз определено си намерих майстора. Освен че дава огромна стойност, смисъл, послания, съдържателност с романите си, този човек умее и да те кара да чувстваш всичко, да те заблуди и подмами, да те манипулира изкусно и накрая просто да те накара да си говориш сам. Адмирации към този чудовищен добър и гениален писател!

„ – И така научих, че наистина съществуват чудовище – онези, които наистина могат да те наранят. – Тонът му беше толкова спокоен, че сякаш четеше приказка от детска книжка. – Но те не са сенки, които се спотайват зад дрехите ти в дъното на дрешника. Не се крият под леглата или в бюфетите, или в гората. Те не изскачат от кошмарите ти и не излизат само през нощта. Не. Реалните чудовища – онези, които наистина могат да те наранят… онези, които наистина могат да те уплашат, - са много по-близо, отколкото мислим. Те са навсякъде около нас. А в моя случай, тези чудовища се оказаха същите хора, които наричах „мама” и „татко”.

#крискартър #възмездие #chriscarter #erapublisher 

Chris Carter Издателство ЕРА