Честит ден на народните будители! с една великолепна книга от съвременен български автор

 

„Кера” – Веселина Кожухарова

Не започвайте изобщо да четете! Предупреждавам, че публикациите вероятно ще са повечко и ако сте от хората, които не обичат дългите неща за четене, отсега подминете.

Втрещена съм, че за тази книга не се говори. Тя е поредното страхотно заглавие, с което се срещам през годината и поредно, за което липсва шум в социалните мрежи. Отчитам го като огромен пропуск. Много ще се радвам, ако с редовете, които предстоят, успея поне минимално да променя тези факти.

Книгата ми е подарък от Ели Elly_readers_diary_. С нея покривам условие на тиквата „И преди, и сега”, както и условие на книгата „Защото е модерно”. Издадена е тази година, а възхитителната корица е дело на безкрайно талантливата Фиделия Косева Fidelia Kosseva-Gallego.

Не знам откъде да започна същинската част на ревюто си, защото в това произведение има толкова много нюанси, аспекти, дълбочини, труд, гениалност, че отново мнението ми ще се превърне в пространствен литературен анализ. Авторката е положила изключителни усилия в посока проучвания, достоверност, изящество и съвършенство на изграждане. Невероятно майсторство и професионализъм на писане. Думите се леят в напевен старобългарски с цялото му изобилие от заемки, диалекти, архаизъм. Поне за мен четенето на такъв стил е божествено преживяване. Сякаш се връщаш в дълбините на най-здравите си корени и се потопяваш напълно във време, атмосфера, нрави, бит, култура, традиции.

Главите са много кратки, изключително динамично развиващи се и дори само за миг, ако премигнеш, е напълно възможно да изтървеш цялата нишка, която изтъкава една много поучителна история. Героите са многопластови, разнородни и са олицетворение на всичко човешко – от най-светлото и хрисимо до най-черното и грозното. Творбата е разделена в две части, които бележат началото си с невероятно красива илюстрация и надслов. „Каквато те залюлей…” и „…такава ще те закопай.”

В мен изплуваха много спомени – топли, уютни, щастливи – за разказите на баба ми от нейното детство, юношество и младост. За повелите, които успяха да оставят в мен едни прекрасни хора, част, от които вече не са сред нас на този свят.

Действието се развива в два етнографски и географски региона – Делиорман и Балкана -, от които лъха дъхаво на колорита, който битува в селата. Няма конкретизиране на историческите периоди, но особено във втора част на книгата ще узнаем, че времето на действие и повествование е след освобождението, простирайки се до годините на партизани, Буров, „Партията”. В нея и разказът е една идея по-съвременен като стилистика, поне в някои свои части. Сякаш първата половина на романа е олицетворение на селото, а втората – на града, „подема” и развитието. Произведението много ми напомни на пясъчен часовник. До средата от огромен обем информация се нижеха бавно всевъзможни песъчинки – последователно, подредено и плавно. Изведнъж след преполовяването действието започна да тече стремглаво, сякаш бързайки към своя сетен дъх и неизбежен „Край на историята”, както е озаглавена и последната глава. „Ама то къде има лесно. Цял живот се блъскаме над земята. С вятъра се надпреварваме. Къщи, имоти, деца, унуци… И тъкмо сичко се нареди както ни е на сгода, поглеж – остарял си и за нищо не те бива веке. Сал да седиш край оджака.”

Авторката умело е вплела традиционни фолклорни мотиви, исторически детайли, реални личности, описателни похвати, езически обичаи и религиозни елементи. Както знаем нашият народ е една нехомогенна смесица от православна вяра и окултен мистицизъм. Четивото отдава внимание и на богомилството, с което главната героиня Кера е тясно свързана по един особено мистериозен начин. Освен библейски препратки в романа ще срещнем и класически за философията на богомилите вярвания. Темата с прераждането на душата е основополагащ елемент и бележи началото на всичко в тази книга. А тя сама по себе си е като огледало и като образец на всемирния дуален баланс. Кера е главно действащо лице, което е събирателен образ на българската жена и олицетворява широк спектър на женското – от светицата и божията майка през селската отрудена българка до образованата даскалица на новото време. В нейния персонаж са побрани много слоеве женственост и историята на женското начало. Жената като майка – човешка, божа, Майката Земя и Майка България - ; като съпруга и любима; като жертва на насилничество и подтисничество; като всеопрощаваща светица; като икона; като пазителка на домашното огнище; като дъщеря осиротяла след загуба на своята майка; като дете; като домакиня и къщовница; като независима и оправна личност, която излиза от селския бит, за да просвещава и учи децата на четмо и писмо. Онуй що мина през главата на Кера в книгата, може да го разбера само друга жена. И ще я видим с нейната непоклатима вяра, упование в божественото и доброто, безкраен стоицизъм и сякаш неизчерпаема сила, които са двигател на персонажа до самия му край. „В душата на Кера бавно беше пропълзяла Надеждата. Но за измъчената жена тя вече беше опасна. Залъгваше душата ѝ. А това, което Надеждата ѝ нашепваше, можеше никога да не се случи.”

Всеки герой има свой антипод в лицето на друг или в кармичната предопределеност, която създава с действията, бездействията, думите, характера си. Веселина Кожухарова ни е демонстрирала многоцветно, ярко и нагледно вярването, че всеки гяволък се заплаща, че нищо не остава ненаказано, но и ненаградено. „Такива сме ние, людете. Не спираме да изпитваме добрината и търпението на нашия Отец. А кога ни прати изпитания, плачем и се молим за прошка. Без да се запитаме дали сме я заслужили. И все другите са ни виновни за нещо.” Че светът се движи в кръговрата си, задействан и ръководен от своите два противоположни края. Ще осъзнаем, ако четем достатъчно дълбоко между редовете, че историята се повтаря, когато уроците са ненаучени. Че всяко отдалечаване от Бога и божественото, които винаги са били олицетворение на смирението, доброто и човешкото, води до крах, разруха и бедствия. Че посланията са ясни за онзи, който е провидял и готов да прогледне. Тя е синтезирала и извлекла максимално категорично вярно философските послания, които дефакто носят светите учения и които за съжаление през годините са били многократно изопачавани в полза на политики, власт и мародерство. „Сигурно всичките ги познавам. Я съм учил, я съм играл с тях. И сега ще трябва да издам заповед да ги преследват. Да ги убиват и влачат по площадите. Боже, защо се обърка толкова много този свят? Сякаш съм в някакъв безмилостен капан!”

За мен този роман е абсолютно възхитителен, премъдър и много дълбок. За съжаление малцина вероятно ще успеят да проникнат така навътре в идеологиите, за да видят това, за което говоря. Причините са няколко. Първо не всеки питае така топли чувства и любов към корена, миналото и онзи забравен език, натикан в прашните ракли, прояден от молците на забравата и безхаберието ни. Второ – дори да изпитва принадлежност към тях, навярно не всеки назнайва така добре значенията и смисъла на тия думички, както ако са му говорени от баби и дядовци в детството, пропили се в кръв та, плътта, съзнанието, а не обяснени с чисто речниковото им значение. В края на творбата има речник за такива слова. Трето – романът наподобява бесен бяг на тъкачен стан, който вихри конец по конец в разноцветни шарки. Ако само за секунда се разсееш, губиш пътя, посоката, картината на чергата, която се дипли пред очите ти. Четвърто – желателно е четящите да имат предварителни познания за ония изконни символи, които тълкувахме на дълго и широко, в часовете по литература години наред, когато изучавахме родните си автори и произведения. Освен тях е хубаво да има поне базисно понятие от другите такива, които са свързани с вярата, религиите, преданията, митовете, легендите. Да знае олицетворението на люлката, на змията и така нататък. Трябва да е имал желание и интерес да чува старите хора навремето, когато са познавали така добре природата, която им е давала цялата необходима информация за всичко – за времето, за сезоните, за предвестниците.

Тази книга е урок по човешко, не само българско, защото човекът където и да се е пръкнал, в себе си носи тия два вълка и храни предимно единия. За мен творбата има абсолютно изконна стойност, която да остане за поколения напред, които да помнят, знаят, учат и никога да не забравят. Според мен „Кера” е гениален труд, който трябва да се преподава и изучава, със същата религиозна отдаденост, както и старите ни дейци.

Обезателно ще прочета и първата книга на авторката, която е много колоритна и интересна дама, обвързана с духа, музиката и педагогиката. Нямам търпение и за предстоящи нейни трудове. Много горещо препоръчвам този роман да бъде четен от всеки, но единствено и само с много отворено съзнание. Без предразсъдъци, без криви парадигми. Надявам се още мнозина да дръзнат да го направят така, за да чета много и различни мнения за творбата. Пък даже и да я отречете, заклеймите и да не я харесате, то пак е отдаване на нужна почит към цялото съдържание. Авторката е толкова добре подготвена, че е просто образец за това, как трябва да се пише книга.

Адмирации за издателството, което е открило причината, да превърне желанията ѝ в реалност, за великолепно добре свършената работа по оформление, редакция и подходящ шрифт. Към Фиделия Косева за великолепните художествени изрази на думите и смисъла на творбата.

ИК "Хермес"

#кера #веселинакожухарова #книжноревю